Следа
Доброглед е на града балкона,
а под него - тихата река.
Той е тук зелената икона -
на разстояние една ръка.
Тук - отгоре - с радост аз надничам.
Виждам го градчето и на длан.
В неговата древност се заричам
и във светлия му ден желан.
Тук денят с ведър и синее.
Тук го греят слънце и луни.
Огнен изгрев тука аленее
пред безкрайните му висини.
Тук се сбират пътищата стари.
Тук градът показва своя чар.
И до днес от дните си прастари
бавно си тече река Арчар.
Тя си тихичко по път шумоли.
Хвърля лека свежест над града.
И във свойте сенчести подмоли
крие плахи рибени стада.
Тук са, Боже, влюбени жените.
Тук се раждат техните чеда.
Тук минават дните, съдбините...
Тук оставя Димово следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
