23 jul 2020, 8:15

Следа

  Poesía
716 1 2

Вълните морски

пътуват към брега

с целувка бързо го даряват

и своите следи оставят,

 

но идва една

по мощна и голяма

с прегръдката си силна

го обгръща

следите други заличава

и своята следа остава

 

Не сме ли ний

и хората такива

в живота ни

оставя някой диря

белязала е нещо в нас

и ние следваме я

до последния си час. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара!Бях по болници-българското здр.-най доброто в света(по думите на п-р д-р Начев.Ето и там каква следа оставямееее.
  • Дано нашата диря не бъде напълно заличена от вълните на времето. Замислящ стих, Румяна!

    П.П. Благодаря за коментара на "Чрез думи към дела".

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...