Следа
Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето
Бурята утихна навън
но в мен ридае морският бриз
целува ледения ми сън
и потулва тъгата във миг
А този миг сив и прокажен
протаква се сякаш цял век
пред теб като човек светъл и снажен
пред мен като черен ковчег
Изгрява януарското слънце
вместо топлина разпръсква студ
замръзва непокорна душата
остава само белезникава следата
Следа от усмивка и блян
следа от топла коприна
следа от живот изживян
изживян като черна балерина
03.02.08
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
