6 feb 2008, 16:49

Следа 

  Poesía » Otra
646 0 2

 

Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето

Бурята утихна навън
но в мен ридае морският бриз
целува ледения ми сън
и потулва тъгата във миг

А този миг сив и прокажен
протаква се сякаш цял век
пред теб като човек светъл и снажен
пред мен като черен ковчег

Изгрява януарското слънце
вместо топлина разпръсква студ
замръзва непокорна душата
остава само белезникава следата

Следа от усмивка и блян
следа от топла коприна
следа от живот изживян
изживян като черна балерина
            03.02.08

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??