6 февр. 2008 г., 16:49

Следа 

  Поэзия » Другая
691 0 2

 

Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето

Бурята утихна навън
но в мен ридае морският бриз
целува ледения ми сън
и потулва тъгата във миг

А този миг сив и прокажен
протаква се сякаш цял век
пред теб като човек светъл и снажен
пред мен като черен ковчег

Изгрява януарското слънце
вместо топлина разпръсква студ
замръзва непокорна душата
остава само белезникава следата

Следа от усмивка и блян
следа от топла коприна
следа от живот изживян
изживян като черна балерина
            03.02.08

© Джу Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??