Следа

Feb 6, 2008, 4:49 PM

Poetry » Other

748 0 2

Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето
Бурята утихна навън
но в мен ридае морският бриз
целува ледения ми сън
и потулва тъгата във миг
А този миг сив и прокажен
протаква се сякаш цял век
пред теб като човек светъл и снажен
пред мен като черен ковчег ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Следа

Искате да прочетете повече?

Random works