Следа
Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето
Бурята утихна навън
но в мен ридае морският бриз
целува ледения ми сън
и потулва тъгата във миг
А този миг сив и прокажен
протаква се сякаш цял век
пред теб като човек светъл и снажен
пред мен като черен ковчег
Изгрява януарското слънце
вместо топлина разпръсква студ
замръзва непокорна душата
остава само белезникава следата
Следа от усмивка и блян
следа от топла коприна
следа от живот изживян
изживян като черна балерина
03.02.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джу Всички права запазени
