Следа по пътя
Напред е идващото утро.
Назад е споменът мъглив.
Животът ни е само лустро
на пътя дълъг и трънлив.
Аз виждам истниския смисъл
във крачката по този път.
И да я води чиста мисъл,
дори попаднал в кръстопът.
Така по този път нататък
аз търся златната среда.
Дали е дълъг или кратък,
остава чистата следа.
По таз следа ще тръгват други
със своя крачка, с устрем нов.
И те за своите заслуги
ще имат земната любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
