Следа по пътя
Напред е идващото утро.
Назад е споменът мъглив.
Животът ни е само лустро
на пътя дълъг и трънлив.
Аз виждам истниския смисъл
във крачката по този път.
И да я води чиста мисъл,
дори попаднал в кръстопът.
Така по този път нататък
аз търся златната среда.
Дали е дълъг или кратък,
остава чистата следа.
По таз следа ще тръгват други
със своя крачка, с устрем нов.
И те за своите заслуги
ще имат земната любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
