18 may 2020, 11:36

Следдъждовно

  Poesía
587 1 1

Ако и днес,
докато идвам към теб,
летният дъжд ме застигне;
ако дрехите ми подгизнат,
а косата ми стане
хавлиена;
ако ледните късове град
ме замерват,
докато подтичвам;
а реките в краката се увиват
като коси на момиче;
ако ти приличам
на мокра кокошчица,
когато на прага застана,
а от мен капят искри
(от гръмотевиците това е),
събери,
изсуши,
в гардеробите скрий
листопада
от обрулените
черничеви клонки,
които по мене парадно
са полепнали.
Ще си тръгна с тях после,
вместо с мокрите дрехи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неприлично добро!! Винаги се усмихвам искрено на такива попадения, а дори не знаех, че харесвам този стил. Е, поне до скоро 🙂

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...