18 may 2020, 11:36

Следдъждовно

  Poesía
582 1 1

Ако и днес,
докато идвам към теб,
летният дъжд ме застигне;
ако дрехите ми подгизнат,
а косата ми стане
хавлиена;
ако ледните късове град
ме замерват,
докато подтичвам;
а реките в краката се увиват
като коси на момиче;
ако ти приличам
на мокра кокошчица,
когато на прага застана,
а от мен капят искри
(от гръмотевиците това е),
събери,
изсуши,
в гардеробите скрий
листопада
от обрулените
черничеви клонки,
които по мене парадно
са полепнали.
Ще си тръгна с тях после,
вместо с мокрите дрехи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неприлично добро!! Винаги се усмихвам искрено на такива попадения, а дори не знаех, че харесвам този стил. Е, поне до скоро 🙂

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...