Ако и днес,
докато идвам към теб,
летният дъжд ме застигне;
ако дрехите ми подгизнат,
а косата ми стане
хавлиена;
ако ледните късове град
ме замерват,
докато подтичвам;
а реките в краката се увиват
като коси на момиче;
ако ти приличам
на мокра кокошчица,
когато на прага застана,
а от мен капят искри
(от гръмотевиците това е),
събери,
изсуши,
в гардеробите скрий
листопада
от обрулените
черничеви клонки,
които по мене парадно
са полепнали.
Ще си тръгна с тях после,
вместо с мокрите дрехи.