Следи - II - Verso: Filosófica De loveza70 (Евгени Генчев)

7 feb 2012, 22:40

Poesía » Filosófica

635 0 1

Потъват спомените в мен,

натоварени от тежестта на времето.

Животът ни минава ден след ден,

незабележимо бързо мина на мача полувремето.

Оглеждам се в очите на моите деца,

невинно чисти, като в огледало.

По тях разбирам, че не спирам да раста,

стрелка ли съм, или просто съм махало.

Дали ще оставя след себе си следа,

се питам плахо и безпристрастно.

Но не нетрайна, като стъпка в леда,

надявам се, че бъдещето ще отговори властно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.