7 feb 2012, 22:40

Следи - II 

  Poesía » Filosófica
570 0 1

Потъват спомените в мен,

натоварени от тежестта на времето.

Животът ни минава ден след ден,

незабележимо бързо мина на мача полувремето.

 

Оглеждам се в очите на моите деца,

невинно чисти, като в огледало.

По тях разбирам, че не спирам да раста,

стрелка ли съм, или просто съм махало.

 

Дали ще оставя след себе си следа,

се питам плахо и безпристрастно.

Но не нетрайна, като стъпка в леда,

надявам се, че бъдещето ще отговори властно.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • " дали ще оставя след себе си следа...
    оглеждам се в очите на моите деца..."
    Това е трайната следа в живота ни- нашите деца! Всичко друго е второстепенно. Отново харесах! Браво и благодаря!
Propuestas
: ??:??