loveza70 (Евгени Генчев)
32 7
7.02.2012 г., 22:40 ч.

Следи - II 

  Поезия » Философска
571 0 1

Потъват спомените в мен,

натоварени от тежестта на времето.

Животът ни минава ден след ден,

незабележимо бързо мина на мача полувремето.

 

Оглеждам се в очите на моите деца,

невинно чисти, като в огледало.

По тях разбирам, че не спирам да раста,

стрелка ли съм, или просто съм махало.

 

Дали ще оставя след себе си следа,

се питам плахо и безпристрастно.

Но не нетрайна, като стъпка в леда,

надявам се, че бъдещето ще отговори властно.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • " дали ще оставя след себе си следа...
    оглеждам се в очите на моите деца..."
    Това е трайната следа в живота ни- нашите деца! Всичко друго е второстепенно. Отново харесах! Браво и благодаря!
Предложения
: ??:??