7 февр. 2012 г., 22:40
Следи - II
572
0
1
Потъват спомените в мен,
натоварени от тежестта на времето.
Животът ни минава ден след ден,
незабележимо бързо мина на мача полувремето.
Оглеждам се в очите на моите деца,
невинно чисти, като в огледало.
По тях разбирам, че не спирам да раста,
стрелка ли съм, или просто съм махало.
Дали ще оставя след себе си следа,
се питам плахо и безпристрастно.
Но не нетрайна, като стъпка в леда,
надявам се, че бъдещето ще отговори властно.
© Евгени Генчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
оглеждам се в очите на моите деца..."
Това е трайната следа в живота ни- нашите деца! Всичко друго е второстепенно. Отново харесах! Браво и благодаря!