Следи от душата

Понякога ми е тъжно за себе си

и скрита от всички тайно тъгувам.
Притихвам самотно в дълги безсъници
и в собствени мисли дълбоко потъвам.

Понякога съм далечна и чужда,
позната единствено на мен самата.
Вървя по следите си и само тях виждам,
а те неизменно водят към душата.

Само понякога съм толкова тъжна,
че се изгубвам по пътя дори и сама.
Стига ми само в стих да потъна,
за да намеря от себе си отново следа!