19 мая 2020 г., 19:17

Следи от душата

1.2K 0 0

Понякога ми е тъжно за себе си

и скрита от всички тайно тъгувам.
Притихвам самотно в дълги безсъници
и в собствени мисли дълбоко потъвам.

 

Понякога съм далечна и чужда,
позната единствено на мен самата.
Вървя по следите си и само тях виждам,
а те неизменно водят към душата.

 

Само понякога съм толкова тъжна,
че се изгубвам по пътя дори и сама.
Стига ми само в стих да потъна,
за да намеря от себе си отново следа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Произведението е включено в:

Следи от душата

Следи от душата
10,00 BGN
2.2K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...