14 abr 2013, 16:34

Следлюбов

  Poesía
1K 0 11

 

 

                                Омръзна ми да пиша за любов,

                                макар че радвам се, че имам тебе

                                и всеки ден с усмивка си готов

                                да спреш край нас изтичащото време...

 

                                И както казват - любовта е вирус,

                                но никой не е болен цял живот

                                и нека не е някакъв си минус,

                                че е настъпил следлюбовен период...

                     

                                Следлюбовта е дълга, нежна,

                                обута с топли, мъхести чорапи,

                                тя с есенно търпение подрежда

                                препълнени със спомени долапи!

 

                                Следлюбовта е трудна, смела,

                                лишена от илюзиите в младостта, 

                                от чувствата ни бурни е отнела

                                най-хубавото - лудостта...

 

                                         РS      Омръзна ми да пиша за любов,

                                                    но май за нея пак написах,

                                                    стихотворение и послеслов

                                                    и с обич вчера го орисах!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Третитят куплет отвява. Много е красив.
  • Наистина си се докоснала до Вълшебството наречено LOVE !!!
  • Каквото и да правим,неможем без любов,тя е по силна от всичко и както и да се стремим да я опишем, докъто сме живи няма да успеем,ще я възпяваме и ще се радваме че го правим,а тя ще е доволна, че отделяме цялото си житейско време на нея!Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...