14 abr 2013, 16:34

Следлюбов

  Poesía
1K 0 11

 

 

                                Омръзна ми да пиша за любов,

                                макар че радвам се, че имам тебе

                                и всеки ден с усмивка си готов

                                да спреш край нас изтичащото време...

 

                                И както казват - любовта е вирус,

                                но никой не е болен цял живот

                                и нека не е някакъв си минус,

                                че е настъпил следлюбовен период...

                     

                                Следлюбовта е дълга, нежна,

                                обута с топли, мъхести чорапи,

                                тя с есенно търпение подрежда

                                препълнени със спомени долапи!

 

                                Следлюбовта е трудна, смела,

                                лишена от илюзиите в младостта, 

                                от чувствата ни бурни е отнела

                                най-хубавото - лудостта...

 

                                         РS      Омръзна ми да пиша за любов,

                                                    но май за нея пак написах,

                                                    стихотворение и послеслов

                                                    и с обич вчера го орисах!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Третитят куплет отвява. Много е красив.
  • Наистина си се докоснала до Вълшебството наречено LOVE !!!
  • Каквото и да правим,неможем без любов,тя е по силна от всичко и както и да се стремим да я опишем, докъто сме живи няма да успеем,ще я възпяваме и ще се радваме че го правим,а тя ще е доволна, че отделяме цялото си житейско време на нея!Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...