14.04.2013 г., 16:34

Следлюбов

1K 0 11

 

 

                                Омръзна ми да пиша за любов,

                                макар че радвам се, че имам тебе

                                и всеки ден с усмивка си готов

                                да спреш край нас изтичащото време...

 

                                И както казват - любовта е вирус,

                                но никой не е болен цял живот

                                и нека не е някакъв си минус,

                                че е настъпил следлюбовен период...

                     

                                Следлюбовта е дълга, нежна,

                                обута с топли, мъхести чорапи,

                                тя с есенно търпение подрежда

                                препълнени със спомени долапи!

 

                                Следлюбовта е трудна, смела,

                                лишена от илюзиите в младостта, 

                                от чувствата ни бурни е отнела

                                най-хубавото - лудостта...

 

                                         РS      Омръзна ми да пиша за любов,

                                                    но май за нея пак написах,

                                                    стихотворение и послеслов

                                                    и с обич вчера го орисах!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Третитят куплет отвява. Много е красив.
  • Наистина си се докоснала до Вълшебството наречено LOVE !!!
  • Каквото и да правим,неможем без любов,тя е по силна от всичко и както и да се стремим да я опишем, докъто сме живи няма да успеем,ще я възпяваме и ще се радваме че го правим,а тя ще е доволна, че отделяме цялото си житейско време на нея!Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...