Apr 14, 2013, 4:34 PM

Следлюбов

  Poetry
1K 0 11

 

 

                                Омръзна ми да пиша за любов,

                                макар че радвам се, че имам тебе

                                и всеки ден с усмивка си готов

                                да спреш край нас изтичащото време...

 

                                И както казват - любовта е вирус,

                                но никой не е болен цял живот

                                и нека не е някакъв си минус,

                                че е настъпил следлюбовен период...

                     

                                Следлюбовта е дълга, нежна,

                                обута с топли, мъхести чорапи,

                                тя с есенно търпение подрежда

                                препълнени със спомени долапи!

 

                                Следлюбовта е трудна, смела,

                                лишена от илюзиите в младостта, 

                                от чувствата ни бурни е отнела

                                най-хубавото - лудостта...

 

                                         РS      Омръзна ми да пиша за любов,

                                                    но май за нея пак написах,

                                                    стихотворение и послеслов

                                                    и с обич вчера го орисах!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Третитят куплет отвява. Много е красив.
  • Наистина си се докоснала до Вълшебството наречено LOVE !!!
  • Каквото и да правим,неможем без любов,тя е по силна от всичко и както и да се стремим да я опишем, докъто сме живи няма да успеем,ще я възпяваме и ще се радваме че го правим,а тя ще е доволна, че отделяме цялото си житейско време на нея!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...