Следобеден чай

morwen (Есен)
13 5

3 may 2013, 11:25

Poesía » Versos blancos

1090 0 4

Сърце, туптящо

в бяла чаена чашка

като врабче

окъпано във опиум,

като несбъдната маянска

приказка.

Глас, давещ се

в изтъркан порцелан,

облъчен с радиация,

облъхнат

от невидимост.

И мъка с вкус

на аеро шоколад;

балончета от сладко

нищо,

до болка захаросано -

И все пак търсиш още.

... налей си чай

в проблясващата чашка,

свари сърцето

с всичките му тайни

и нека резонира с нищото.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.