3 may 2013, 11:25

Следобеден чай

1.7K 0 4

 

Сърце, туптящо

в бяла чаена чашка

като врабче

окъпано във опиум,

като несбъдната маянска

приказка.

 

Глас, давещ се

в изтъркан порцелан,

облъчен с радиация,

облъхнат

от невидимост.

 

И мъка с вкус

на аеро шоколад;

балончета от сладко

нищо,

до болка захаросано -

 

И все пак търсиш още.

 

... налей си чай

в проблясващата чашка,

свари сърцето

с всичките му тайни

 

и нека резонира с нищото.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...