Следобеден чай
Сърце, туптящо
в бяла чаена чашка
като врабче
окъпано във опиум,
като несбъдната маянска
приказка.
Глас, давещ се
в изтъркан порцелан,
облъчен с радиация,
облъхнат
от невидимост.
И мъка с вкус
на аеро шоколад;
балончета от сладко
нищо,
до болка захаросано -
И все пак търсиш още.
... налей си чай
в проблясващата чашка,
свари сърцето
с всичките му тайни
и нека резонира с нищото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есен Всички права запазени
