May 3, 2013, 11:25 AM

Следобеден чай

1.7K 0 4

 

Сърце, туптящо

в бяла чаена чашка

като врабче

окъпано във опиум,

като несбъдната маянска

приказка.

 

Глас, давещ се

в изтъркан порцелан,

облъчен с радиация,

облъхнат

от невидимост.

 

И мъка с вкус

на аеро шоколад;

балончета от сладко

нищо,

до болка захаросано -

 

И все пак търсиш още.

 

... налей си чай

в проблясващата чашка,

свари сърцето

с всичките му тайни

 

и нека резонира с нищото.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....