Следва продължение...

6 mar 2020, 7:27

Poesía » Otra

820 2 10

За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда,
за прашните и рошави врабчета,
за синьото на морската вода,
зеленето на мъдрите дървета...

Ще пиша и тази чаша чай
и за медът, топящ се бавно в нея,
за приказките с вечно хубав край,
за веселите песни, дето пея...

Ще си припомням
с всеки следващ ред
за красотата, дето още диша
и ако спра, те моля (точно теб!)
стихотворението ми
да допишеш...

Павлина Соколова

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-02-08T02:03:51+02:00

Чиста, искрена и съкровена поезия
ДрагомирИванов (Драгомир Иванов)

2020-03-08T11:04:08+02:00

... За дишащите хора... Честит празник 🙂
Довереница (Дочка Василева)

2020-03-08T03:17:53+02:00

"за красотата, дето още диша"

Пиши!
miralub (Мирелла Кривчева)

2020-03-06T15:13:49+02:00

Знаеш ли,точно от това имах нужда в този момент.Благодаря ти за оптимизма и за чудесния стих.
генек (Георги Коновски)

2020-03-06T12:54:37+02:00

Хареса ми.
Avis (Павлина Соколова)

2020-03-06T11:35:21+02:00

🌷 ❤
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-03-06T11:05:21+02:00

Пиши, мила! За простичките неща, без които не можем.
Иринакис (Ирина Колева)

2020-03-06T10:44:00+02:00

Не е фатално, че си го изтървала. Подразбира се
Avis (Павлина Соколова)

2020-03-06T10:30:42+02:00

Благодаря!..
И си открих грешка. Да се чете: "Ще пиша и ЗА тази.."
Иринакис (Ирина Колева)

2020-03-06T09:27:41+02:00

Ей така, от нищото и човек се усмихва. Не е съвсем от нищото, де. Но един такъв стих е достатъчен. 🌞