6 mar 2020, 7:27

Следва продължение...

  Poesía » Otra
1.1K 2 10

 

За слънцето ще пиша...  За цветята.
За бабата, продаваща гевречета. 
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда,
за прашните и рошави врабчета,
за синьото на морската вода,
зеленето на мъдрите дървета...

 

Ще пиша и тази чаша чай
и за медът, топящ се бавно в нея,
за приказките с вечно хубав край,
за веселите песни, дето пея...

 

Ще си припомням 
с всеки следващ ред
за красотата, дето още диша
и ако спра, те моля (точно теб!)
стихотворението ми 
да допишеш...

 

Павлина Соколова 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...