6 мар. 2020 г., 07:27

Следва продължение...

1.1K 2 10

 

За слънцето ще пиша...  За цветята.
За бабата, продаваща гевречета. 
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда,
за прашните и рошави врабчета,
за синьото на морската вода,
зеленето на мъдрите дървета...

 

Ще пиша и тази чаша чай
и за медът, топящ се бавно в нея,
за приказките с вечно хубав край,
за веселите песни, дето пея...

 

Ще си припомням 
с всеки следващ ред
за красотата, дето още диша
и ако спра, те моля (точно теб!)
стихотворението ми 
да допишеш...

 

Павлина Соколова 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...