6 мар. 2020 г., 07:27
За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда,
за прашните и рошави врабчета,
за синьото на морската вода,
зеленето на мъдрите дървета...
Ще пиша и тази чаша чай
и за медът, топящ се бавно в нея,
за приказките с вечно хубав край,
за веселите песни, дето пея... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация