10 ene 2008, 0:16

Слепота

  Poesía
622 0 5

Аз исках да те завоювам,

да изкача небесата за твойте крила,

готова бях и в пъкъла да ида -

за едната ти целувка да умра!

С цената на твоята нежност

се мъчих от сърцето си да те изтръгна,

не ми стигаше, бях ненаситна...

отричах душата си хладна...

Ти ме галеше, аз те дерях,

смъкнах ти цялата кожа,

дълбаех с машина от гняв

и стигнах най-сетне целта си заветна...

Наместо змията отровна,

с почуда съзрях -

нежно цвете вехтее от страх...

От очите ми бликнаха сълзи...

От устата потекоха кърви...

С кръвта се задавих, гърди си ударих!

Нима бях толкова сляпа, проклета...

от ревност и болка обзета,

че жива се чувствах убита...

Ти каза: ''Обичам те!'',

а дори не те питах...

Обичам те, мили! През сълзи го изпитах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...