Jan 10, 2008, 12:16 AM

Слепота

  Poetry
623 0 5

Аз исках да те завоювам,

да изкача небесата за твойте крила,

готова бях и в пъкъла да ида -

за едната ти целувка да умра!

С цената на твоята нежност

се мъчих от сърцето си да те изтръгна,

не ми стигаше, бях ненаситна...

отричах душата си хладна...

Ти ме галеше, аз те дерях,

смъкнах ти цялата кожа,

дълбаех с машина от гняв

и стигнах най-сетне целта си заветна...

Наместо змията отровна,

с почуда съзрях -

нежно цвете вехтее от страх...

От очите ми бликнаха сълзи...

От устата потекоха кърви...

С кръвта се задавих, гърди си ударих!

Нима бях толкова сляпа, проклета...

от ревност и болка обзета,

че жива се чувствах убита...

Ти каза: ''Обичам те!'',

а дори не те питах...

Обичам те, мили! През сълзи го изпитах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...