10.01.2008 г., 0:16 ч.

Слепота 

  Поезия
462 0 5

Аз исках да те завоювам,

да изкача небесата за твойте крила,

готова бях и в пъкъла да ида -

за едната ти целувка да умра!

С цената на твоята нежност

се мъчих от сърцето си да те изтръгна,

не ми стигаше, бях ненаситна...

отричах душата си хладна...

Ти ме галеше, аз те дерях,

смъкнах ти цялата кожа,

дълбаех с машина от гняв

и стигнах най-сетне целта си заветна...

Наместо змията отровна,

с почуда съзрях -

нежно цвете вехтее от страх...

От очите ми бликнаха сълзи...

От устата потекоха кърви...

С кръвта се задавих, гърди си ударих!

Нима бях толкова сляпа, проклета...

от ревност и болка обзета,

че жива се чувствах убита...

Ти каза: ''Обичам те!'',

а дори не те питах...

Обичам те, мили! През сълзи го изпитах!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??