10.01.2008 г., 0:16

Слепота

618 0 5

Аз исках да те завоювам,

да изкача небесата за твойте крила,

готова бях и в пъкъла да ида -

за едната ти целувка да умра!

С цената на твоята нежност

се мъчих от сърцето си да те изтръгна,

не ми стигаше, бях ненаситна...

отричах душата си хладна...

Ти ме галеше, аз те дерях,

смъкнах ти цялата кожа,

дълбаех с машина от гняв

и стигнах най-сетне целта си заветна...

Наместо змията отровна,

с почуда съзрях -

нежно цвете вехтее от страх...

От очите ми бликнаха сълзи...

От устата потекоха кърви...

С кръвта се задавих, гърди си ударих!

Нима бях толкова сляпа, проклета...

от ревност и болка обзета,

че жива се чувствах убита...

Ти каза: ''Обичам те!'',

а дори не те питах...

Обичам те, мили! През сълзи го изпитах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...