Слепота

10 янв. 2008 г., 00:16

Поэзия

501 0 5

Аз исках да те завоювам,

да изкача небесата за твойте крила,

готова бях и в пъкъла да ида -

за едната ти целувка да умра!

С цената на твоята нежност

се мъчих от сърцето си да те изтръгна,

не ми стигаше, бях ненаситна...

отричах душата си хладна...

Ти ме галеше, аз те дерях,

смъкнах ти цялата кожа,

дълбаех с машина от гняв

и стигнах най-сетне целта си заветна...

Наместо змията отровна,

с почуда съзрях -

нежно цвете вехтее от страх...

От очите ми бликнаха сълзи...

От устата потекоха кърви...

С кръвта се задавих, гърди си ударих!

Нима бях толкова сляпа, проклета...

от ревност и болка обзета,

че жива се чувствах убита...

Ти каза: ''Обичам те!'',

а дори не те питах...

Обичам те, мили! През сълзи го изпитах!

iuliano (Юлиано Кръстев)

2008-01-16T23:59:01+02:00

много силно.
s7r (Валери Шуманов)

2008-01-10T10:16:20+02:00

Май знам предисторията на този стих?! Добра работа, Теди. (clap)
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-10T09:48:15+02:00

Мдаааааа, добре! Хубаво е!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-10T09:12:20+02:00

много хубаво.
с обич, Теди.
AivI (Стелияна Димитрова)

2008-01-10T04:17:39+02:00

Когато е твърде хубаво за да е истина предпочитаме да разрушим всичко за да не сме измамени(но това са си мои расъждения) Стихът ме накара да се замисля Мн красиви думи,поздравления..!