Слепота

Не ме запомняй, няма да се срещнем

навярно пак след края на това…

недей, дори за миг, не ме поглеждай,

аз зная, че не виждаш любовта!

Ти друга моделирал си за тебе

и всички други са като за фон

запълват някак празната Вселена

във центъра, на който, тя е там.

Красива, умна, мила и забавна

със хубост ненагледна, да е тя,

да помниш всяка нейна дума, вярна

да чувстваш идеалната жена.

Желая ти да срещнеш тази дама,

да бъдеш ти наистина щастлив,

че всеки срещнат все да ви се радва.

Обичай я от все сърце дори!

А аз ще се разхождам пак във парка,

красива, мила, умна и добра,

с надежда ще поглеждам всяка жабка,

със трепет, че е моята, дошла.

Ще грейвам всеки път като светулка,

когато се усмихвам на света,

със нежност ще целувам всяка струйка,

отпивайки от бистрата вода.

Ще милвам, ще обичам и ще грея,

ще бъда по-прекрасна от сърна

и знам, ще дойде моята Вселена

за някой, който види любовта.