Не ме запомняй, няма да се срещнем

навярно пак след края на това…

недей, дори за миг, не ме поглеждай,

аз зная, че не виждаш любовта!

Ти друга моделирал си за тебе

и всички други са като за фон

запълват някак празната Вселена

във центъра, на който, тя е там.

Красива, умна, мила и забавна

със хубост ненагледна, да е тя,

да помниш всяка нейна дума, вярна

да чувстваш идеалната жена.

Желая ти да срещнеш тази дама,

да бъдеш ти наистина щастлив,

че всеки срещнат все да ви се радва.

Обичай я от все сърце дори!

А аз ще се разхождам пак във парка,

красива, мила, умна и добра,

с надежда ще поглеждам всяка жабка,

със трепет, че е моята, дошла.

Ще грейвам всеки път като светулка,

когато се усмихвам на света,

със нежност ще целувам всяка струйка,

отпивайки от бистрата вода.

Ще милвам, ще обичам и ще грея,

ще бъда по-прекрасна от сърна

и знам, ще дойде моята Вселена

за някой, който види любовта.