22 ene 2009, 9:58

Сливане 

  Poesía
357 0 2
                      СЛИВАНЕ

 

Капка по капка сталактитът се стича.

Знае долу ще стигне някой ден.

Хиляда години любов той срича –

да се слее със сталагмита студен.

 

Ще ги слее течната лава без свян.

Ще ги окъпи сетната капка вода.

С любовни светулки ще е мракът огрян.

… От тях ще избяга далече студа?

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • аз ли се убърках или ти... с висулки ...
    щот сталактитите - егати и думата- са си скални образования как така капят ... (отново повод да търся в гугъл има ли ледени) ...

    срича- стича - тва е заради римата май ... и не се е получило гот ...

    окъпи? - от кой край си

    иначе готина идея ... тея дето са изцяло , свързаните скални образования как се казваха ... е в нещо такова ще се превърнат накрая ...
  • Много красива и оптимистична метафора! Поздрав!

    п.п.: Оправи си "окъпИ" (окъпЕ).
Propuestas
: ??:??