Jan 22, 2009, 9:58 AM

Сливане

  Poetry
532 0 2
                      СЛИВАНЕ

 

Капка по капка сталактитът се стича.

Знае долу ще стигне някой ден.

Хиляда години любов той срича –

да се слее със сталагмита студен.

 

Ще ги слее течната лава без свян.

Ще ги окъпи сетната капка вода.

С любовни светулки ще е мракът огрян.

… От тях ще избяга далече студа?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • аз ли се убърках или ти... с висулки ...
    щот сталактитите - егати и думата- са си скални образования как така капят ... (отново повод да търся в гугъл има ли ледени) ...

    срича- стича - тва е заради римата май ... и не се е получило гот ...

    окъпи? - от кой край си

    иначе готина идея ... тея дето са изцяло , свързаните скални образования как се казваха ... е в нещо такова ще се превърнат накрая ...
  • Много красива и оптимистична метафора! Поздрав!

    п.п.: Оправи си "окъпИ" (окъпЕ).

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...