4 nov 2014, 11:36  

Сливане

1K 0 7

май 2014 Румяна Славова 

 

Ще протегна длан да те погаля - 

занемяла от привличане! 

В сянката на твойте мигли 

ще се сгуша 

и сълза ще чакам! 

Ще изпълня дробовете 

с аромата ти - 

надълбоко, чак до дъно, вдишан! 

Ще потъвам в теб, а ти във мен 

и обожание 

ще бъде всяка мисъл!

 

И уханието ще е същото - 

на спокойствие и смисъл! 

И световете ще са нашите 

разнежено-отдадени, 

отдадено-разнежени... 

И устните ще се преливат - 

чувственост ще капе!

 

Ще прегърна топлината ти -

очакваща, уютна... 

Най-святата си част ще подаря 

на тебе! 

Ще погледна там, отвъд очите ти - 

разсъблечена по усет и мечти... 

В мига ще се разтворя - 

да остана там завинаги! 

Ще те позная 

и ще се разплача 

със сълзите ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Марин!
  • Финалът е убийствен... Браво!
  • Благодаря ви за прекрасните коментари,мили момичета!
  • Толкова топлина, чистота, отдаденост и цялост не съм усещала отдавна!!Наистина си описала най-голевия смисъл, най-голямото спокойствие!Извисявате и те издига на друго ниво!Забележителна красота!!Само мога да те поздравя за невероятното стихотворение и да ти благодаря за това усещане!!БРАВО!!
    "Ще прегърна топлината ти -
    очакваща, уютна...
    Най-святата си част ще подаря
    на тебе!
    Ще погледна там, отвъд очите ти -
    разсъблечена по усет и мечти...
    В мига ще се разтворя -
    да остана там завинаги!"-!!!!!!!!!!!!!
  • Вълшебно...!!!
    В мига ще се разтворя -
    да остана там завинаги!
    Ще те позная
    и ще се разплача
    със сълзите ти!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....