26 nov 2010, 20:38

Сливенска кръв

  Poesía » Civil
639 1 1

Сливен - тук съм родена и раста отдавна,

в град с богато минало и история славна.

Град на войводи, хайдути и революционери.

Хора със смели сърца и тежки револвери.

 

Колко хайдути със сливенска кръв са измрели,

черна кръв пролели, но, въпреки това, успели.

Успели да надвият неправдата и робството,

заедно със силата на пушката, словото и упорството.

 

И ето - тръгват напети, безстрашни юнаци,

красиви и горди, с високи калпаци.

Искащи прошка от майка и любима,

плачещи за своите свобода и родина.

 

Но сливенска кръв и в моите вени тече,

бурна и борбена, готова и окови да посече.

Сливен - моят град, пропит с много черна и невинна кръв,

град в сърцето ми най-пръв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...