Слизане от върха

Poesía » Otra

674 0 7

Когато зимата ни люта

загърне в мраз била и хижи

и мойте чувства недочути

в сумрак надолу се изнижат,

не ще остане нищо в мене...

Олекнала - снежинка бяла -

ще се залутам. Вятър стене

и порив тласка ме към тебе

като начало на раздяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Nelsan (Нели Вангелова)

Тъй като зимата е люта, някак странно и много меко ми прозвуча да "загърне в хлад била и хижи. Не е ли по-добре да ги загърне в студ или мраз? Само този израз ме смути, иначе стихотворението е перфектно!

2012-02-05T16:25:56+02:00
ZAPP (Запрян Колев)

Отново хубав стих!Поздрав!

2012-02-05T13:32:09+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

!!!...

2012-02-05T11:48:11+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Хубаво!

2012-02-05T09:52:43+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Прекрасно е!!!Поздрав!

2012-02-05T09:10:48+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0