Те чакат те от небесата огъня да спуснеш,
на кръстното ти място в храма на Голгота.
Кочан от свещи всеки носи във ръцете,
те чакат пламъкът нетленен да запалиш,
знак да дадеш ти, че греховете пак прощаваш.
Очакват всички в храма чудото да стане,
светлинен знак, че в полунощ ще дойдеш.
В очакване е всяка вярваща в света душа,
със трепет огънят да види как прихожда.
Младежи на тълпи се радват там,
дохожда, слиза патриархът пред олтара.
Почти съблечен влиза и настъпва тук тъма,
какво ли ще Боже ще се случи, ако огън няма.
И той се моли сам сред страховита тишина,
и ето светлини небесни пак прорязват мрака.
Нетленно свещите не парят, огънят гори,
тълпата радостно ликува чудото дочакала.
И всеки с вярата си в храма беше просто сам,
но радостта голяма слива се във обща вяра.
Със свещ в ръка очаква всеки своят ред,
с небесен огън той свещта си да запали пред олтара.
А после огънят навред в града ще разнесем,
във храмове и къщи, там където има вяра.
Ще шестваш по света в светлина божествена обвит,
да ни напомняш в грешките да имаме ний мяра.
01.05.2021г.
© Петър Петров Todos los derechos reservados