6 мая 2021 г., 00:08

Слизането на благодатният огън 

  Поэзия » Другая
349 0 0

Те чакат те от небесата огъня да спуснеш,

на кръстното ти място в храма на Голгота.

Кочан от свещи всеки носи във ръцете,

те чакат пламъкът нетленен да запалиш,

знак да дадеш ти, че греховете пак прощаваш.

 

Очакват всички в храма чудото да стане,

светлинен знак, че в полунощ ще дойдеш.

В очакване е всяка вярваща в света душа,

със трепет огънят да види как прихожда.

 

Младежи на тълпи се радват там,

дохожда, слиза патриархът пред олтара.

Почти съблечен влиза и настъпва тук тъма,

какво ли ще Боже ще се случи, ако огън няма.

 

И той се моли сам сред страховита тишина,

и ето светлини небесни пак прорязват мрака.

Нетленно свещите не парят, огънят гори,

тълпата радостно ликува чудото дочакала.

 

И всеки с вярата си в храма беше просто сам,

но радостта голяма слива се във обща вяра.

Със свещ в ръка очаква всеки своят ред,

с небесен огън той свещта си да запали пред олтара.

 

А после огънят навред в града ще разнесем,

във храмове и къщи, там където има вяра.

Ще шестваш по света в светлина божествена обвит,

да ни напомняш в грешките да имаме ний мяра.

01.05.2021г.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??