Obra no adecuada para menores de 18 años
Проявих в момент на слабост
към жена ми, интерес.
Тя пък - мигом ме награби
под юрганчето нощес!
Мен пък - много ми хареса!
Сякаш бях до нов човек!
Почнах в миг да клатя феса
с нея и през този век!
Проявих се даже с чувства:
обясних й се в любов!
И в леглото - пред закуска
всяка сутрин бях готов
да премина - на програма,
на режим с автопилот.
С най… досадната мадама
в моя тежичък живот.
Седмици наред се трудих.
Много утрини не спах.
Всяка сутрин… аз я будих!
Нивичката й орах!
Но в един момент жената
я обзе огромна скръб:
Лягаше си с мен - горката,
но обърнала ми гръб.
Взех с тревога да я питам:
- Абе жено, що така,
всяка сутрин ти налитам
и те ритам по крака,
а пък ти си - безразлична,
като няк’ва пастърма.
Знаеш - колко те обичам!
Спри със твоята тъга.
Ако трябва - ще ти купя
нова рокля, даже две!
Само спри да ми се цупиш
като някакво дете.
Щом избълвах тези думи
към сърдитата жена,
тя се метна на врата ми
и с усмивка пожела,
пак да й накупя: дрехи,
чанти, гривни, обици,
и отново - с брачни клетви
като няк’ви младенци
да направим - нова сватба
някъде на някой плаж.
Край брега на Коста Брава,
без рода и антураж!
Съгласих се, без да мисля:
Бях пределно загорял!
И сега - с огромен списък,
с нея ходя - задлъжнял,
и купувам: чанти, гривни,
рокли, прашки и палта!
Тази сватба - след години,
ми излиза през носа!
Пък - на всичкото отгоре
нямам вече и мерак,
с “нова” булка да се боря
на семейния матрак.
Юри Йовев
Януари 2024 г
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados