22 may 2016, 22:44

Слог

  Poesía
989 3 9

В поле и мъгли - мисли и ти.
Намирам се на участ в слога.
И в мен - и вън от мене
само равнини
разкривени от изнемога.
Не спира нещо да боли,
че вярност - вярност никога не буди.
Че истините вече са лъжи.
Че целите оставиха заблуди.
Покоят бе във скоростта.
Петно е само светлината.
Изпратено в огромния екран
на тиха Безвъзврата.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безвъзвратност...Дълбок, емоционален стих! Почувствах!
  • Хайде и аз на опашката да кажа "Браво". Красив, въздействащ, философски стих, изцяло в твой стил. Поздравления!
  • "И в мен - и вън от мене
    само равнини
    разкривени от изнемога."

    Когато стегне болката - не пита
    била ли е взаимна любовта?
    Кой е останал жертва на лъжите
    и кой е сложил първата черта.
    Зачеркнатите дни са като болест
    и отминават с белези остатъчни.
    А всеки белег крие стари спомени
    и те браздят по равната душа...

    Усетих болката на лирическия. Поздравления!
  • Един от много специалните ти стихове, приятелю! Топъл поздрав, Младене!
  • "Петно е само светлината.
    Изпратено в огромния екран
    на тиха Безвъзврата."

    Запомнящ се, въздействащ образ. Разкъсва се лирическият герой... Силна творба.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...