22 мая 2016 г., 22:44

Слог

Поэзия

991 3 9

В поле и мъгли - мисли и ти.
Намирам се на участ в слога.
И в мен - и вън от мене
само равнини
разкривени от изнемога.
Не спира нещо да боли,
че вярност - вярност никога не буди.
Че истините вече са лъжи.
Че целите оставиха заблуди.
Покоят бе във скоростта.
Петно е само светлината.
Изпратено в огромния екран
на тиха Безвъзврата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Безвъзвратност...Дълбок, емоционален стих! Почувствах!

2019-02-21T21:22:30+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Хайде и аз на опашката да кажа "Браво". Красив, въздействащ, философски стих, изцяло в твой стил. Поздравления!

2016-05-24T13:14:47+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"И в мен - и вън от мене
само равнини
разкривени от изнемога."

Когато стегне болката - не пита
била ли е взаимна любовта?
Кой е останал жертва на лъжите
и кой е сложил първата черта.
Зачеркнатите дни са като болест
и отминават с белези остатъчни.
А всеки белег крие стари спомени
и те браздят по равната душа...

Усетих болката на лирическия. Поздравления!

2016-05-23T23:54:39+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Един от много специалните ти стихове, приятелю! Топъл поздрав, Младене!

2016-05-23T13:43:38+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Петно е само светлината.
Изпратено в огромния екран
на тиха Безвъзврата."

Запомнящ се, въздействащ образ. Разкъсва се лирическият герой... Силна творба.

2016-05-23T08:37:38+03:00