Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях
отново споделям любови и мечти!
Но когато утрото пристъпи...
събуждам се и сърцето ме боли.
Разбирам, с мен са били...
но само във съня ми са били.
Душа, сърце и вик от болка.
Нима е трудно да си жив!? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse