Сломени ангелски криле в небето горят.
Малко ангелче, сълзите избърши,
макар че нивга вече няма ти да полетиш.
Сломено тяло удря се в земята тук,
ни потреперване, ни звук.
Събират се облаци тъжни и сиви,
а дъждът им нашепва песен приспивна.
Падна ти сега, изгуби свойта благодат,
влюби се ти и плати жестоката цена.
Ти каза, свойта благодат ще дам за любовта!
Сълзите се стичат една по една.
Но ти ще живееш, далеч от вреда,
човешки живот, обгърнат от любяща човешка ръка.