19 ago 2008, 10:03

Слон над мравешка пътека

864 0 3
 

 

Слон един вървял полека,

спрял над мравешка пътека

 

и започнал да пикае,

а за мравките - нехае!

 

Изпрати му, боже мили,

някой смок да го ужили!

 

Може ли така да прави -

сума мравки ще издави!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би имат право за ниски оценки, Елито! Все пак е спорно и аз много се колебаех става ли за пускане или не; как по друг начин обаче щях да разбера как го възприемат другите? За мен е безобидно и весело; случката е проста и понятна; и употребената думичка не е от най-мръсните, но понеже все пак е табу, за малките е радост да я чуят и легално - нали я има в стихотворение - да я кажат.Защо да ги лишаваме от тази радост? Но за други такова писане е недопустимо!
    Всъщност оценката много се вдигна, тя беше тройка.
    И на тебе благодаря, Петинка - идеята за слонски писоар е много оригинална и смешна!
  • що оценката е 4 бе хораааааааа еййййй много си е готино и мн ми е веселяшко...бравоссс !!!! адмирациии
  • ... и чул се грохот, и от небесата
    слонски ангел стъпил на земята,
    нравоуение на слона той провел,
    че трябва да използва писоар-варел!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...