Словесно стълпотворение
И някак си така ми стана мило…
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.
Дали боли? Защо си се покварил?
Очите ти жадуват за плътта…
Защото ро̀ден брат не си пожалил,
отново рухнал е пред теб света!
Какво, ако светулката запазиш?
Вселената гнездо е за сърца –
ти техните мечти не ще погазиш,
не можейки да бъдеш светлина.
Изваян си от спукани, гротескни
емоции, които все крещят –
и сигурно ще каже Уилям Шекспир,
такъв, че бил е земния ти път.
Наслада е да плачеш за живота,
останалото всичко е охо̀та…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
