thedac (Димитър Драганов)
873 1129
6.03.2019 г., 8:45 ч.

Словесно стълпотворение 

  Поезия » Друга
296 0 3

  И някак си така ми стана мило…
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.

Дали боли? Защо си се покварил?
Очите ти жадуват за плътта…
Защото ро̀ден брат не си пожалил,
отново рухнал е пред теб света!

Какво, ако светулката запазиш?
Вселената гнездо е за сърца –
ти техните мечти не ще погазиш,
не можейки да бъдеш светлина.

Изваян си от спукани, гротескни
емоции, които все крещят –
и сигурно ще каже Уилям Шекспир,
такъв, че бил е земния ти път.

  Наслада е да плачеш за живота,
            останалото всичко е охо̀та…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??