26 feb 2010, 21:49

Слово

  Poesía
1.1K 0 8

Думите се скупчват във куплети -

римата гравитационно да ги задържи...

Петъците ни отдавна са  разпети.

Само Господ може да ги възкреси.

 

Словото е Бог... И Бог е слово…

В него ли Спасителят ни се роди?

И се питам - може ли отново

Словото Му да ни сътвори?

 

Казват, старите библейски притчи

крият смисъла на този свят.

И ни учат тайно да обичаме

всеки като брат.

 

Може ли, отдавна питам.

Пътя си избрах -

в думи да  пропадам и политам

като в свят небесен грях.

 

Като в глътка изкупление…

И усещане  за Бог…

Бракониерство във небесните селения.

Престъпление пред погледа Му строг.

 

Думите отдавна ползваме.

Той ли каза, че сме му деца?

 

Моля се, в това наследство божие

да сме истина и светлина!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...