Слово
Думите се скупчват във куплети -
римата гравитационно да ги задържи...
Петъците ни отдавна са разпети.
Само Господ може да ги възкреси.
Словото е Бог... И Бог е слово…
В него ли Спасителят ни се роди?
И се питам - може ли отново
Словото Му да ни сътвори?
Казват, старите библейски притчи
крият смисъла на този свят.
И ни учат тайно да обичаме
всеки като брат.
Може ли, отдавна питам.
Пътя си избрах -
в думи да пропадам и политам
като в свят небесен грях.
Като в глътка изкупление…
И усещане за Бог…
Бракониерство във небесните селения.
Престъпление пред погледа Му строг.
Думите отдавна ползваме.
Той ли каза, че сме му деца?
Моля се, в това наследство божие
да сме истина и светлина!
© Нина Сименова All rights reserved.
