ниана (Нина Сименова)
117 2241
26 февр. 2010 г., 21:49

Слово 

  Поэзия
779 0 8

Думите се скупчват във куплети -

римата гравитационно да ги задържи...

Петъците ни отдавна са  разпети.

Само Господ може да ги възкреси.

 

Словото е Бог... И Бог е слово…

В него ли Спасителят ни се роди?

И се питам - може ли отново

Словото Му да ни сътвори?

 

Казват, старите библейски притчи

крият смисъла на този свят.

И ни учат тайно да обичаме

всеки като брат.

 

Може ли, отдавна питам.

Пътя си избрах -

в думи да  пропадам и политам

като в свят небесен грях.

 

Като в глътка изкупление…

И усещане  за Бог…

Бракониерство във небесните селения.

Престъпление пред погледа Му строг.

 

Думите отдавна ползваме.

Той ли каза, че сме му деца?

 

Моля се, в това наследство божие

да сме истина и светлина!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Нина Сименова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??