Слово за колежките
ВУЗ-ът ми е най-добрия.
Сбъдва хорските копнежи.
Моят беше да открия
най-прекрасните колежки.
Влязох вътре – тъй и стана,
възхищавам се на тях.
Ще ми се на мен със всяка
да извърша някой грях.
Страстно искам да ги любя,
да ги гушкам, да обичам,
всичко аз да им целувам.
Туй не мога да отричам!!
Мислите за тях не стихват,
сякаш с друго не боравят.
В култ колежките издигат
и ги увековечават.
Ники, Яни, Лени, Кети,
всички вас ви обожавам!!
Диди, Иве, Райна, Петя,
мога ли да ви забравя?
Ах, колежки мои харни,
колко язе ви копнея!!
Образите ви прекрасни
мен ме карат да живея!
Карат ме да бъда борбен,
да настъпвам, да щурмувам
храбро през дъжда пороен,
да превземам, да ликувам!!
Срещу орди да въставам,
без живота си да пазя,
мойте врази от стомана
безпроблемно да прегазя.
Но да спра със тез' войни,
дето само разрушават.
Всички вие сте жени,
дето всичко заслужават;
уникални млади дами,
по-красиви от богини;
прелестни във всички гами,
вий сте просто несравними!!
Всички вие сте чудесни -
аз не ще ви устоя!!
Ангели сте вий небесни,
туй са моите слова!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сандостен Калций Todos los derechos reservados
