19 mar 2009, 13:10

Словото

  Poesía » Civil
1.3K 0 17

    С Л О В О Т О

              "Под древното Орфеево дърво

                да сме достойни за слово и слава..."

 

                                                          Христо ФОТЕВ

 

 

Морето от думи бушува сивотно

и пяна проплаква в прибоя.

Мракът-полазник виновно е кротнал

в тунела, в нощта, след завоя...

 

Думите-блудници газят закона,

пищят препинателни знаци!

Пиедесталим мухата и слона,

щуки, орлета и раци...

 

Думите пак оковахме в куплети,

а уж ги прославяме с цвете...

Словото трябва да свети, Поете...

Словото трябва да свети!

 

Лудият днес е прегърнал пияния

и бягат далече от Фара...

А в Храма на словото светят сияния.

                           И твоето име в Олтара!

 

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...