19.03.2009 г., 13:10

Словото

1.3K 0 17

    С Л О В О Т О

              "Под древното Орфеево дърво

                да сме достойни за слово и слава..."

 

                                                          Христо ФОТЕВ

 

 

Морето от думи бушува сивотно

и пяна проплаква в прибоя.

Мракът-полазник виновно е кротнал

в тунела, в нощта, след завоя...

 

Думите-блудници газят закона,

пищят препинателни знаци!

Пиедесталим мухата и слона,

щуки, орлета и раци...

 

Думите пак оковахме в куплети,

а уж ги прославяме с цвете...

Словото трябва да свети, Поете...

Словото трябва да свети!

 

Лудият днес е прегърнал пияния

и бягат далече от Фара...

А в Храма на словото светят сияния.

                           И твоето име в Олтара!

 

               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....